Проф. д.н. Любомир Стойков Нямам намерение, а още по-малко изкушение, да

Проф. д.н. Любомир Стойков

Нямам желание, а още по-малко прелъщение, да се подвеждам по лековатата концепция да разказвам отново интервютата на Валерия Велева във фундаменталната й книга „ Рани от власт “ (нова, модифицирана версия), издадена от издателска къща „ Когнито “ и издателство „ Захарий Стоянов “*.

Няма да го направя, макар че във всички нейни диалози със събеседниците й има разказани фрапантни случки, изнесени сензационни обстоятелства, споделени скандални обстановки, интерпретирани трагични и дори трагични истории и преживелици. За да се почувстват и схванат същински раните от властта, би трябвало да се прочетат и препрочетат достоверните изявленията на госпожа Велева - първата дама на българската политическа публицистика. Тези проникновени диалози в действителност са скъпи парченца от най-новата ни история, от обществения и политическия калейдоскоп. 

Валерия Велева е посветила „ Рани от власт “ на своята внучка със следните думи: “Посвещавам тази книга на внучката си Валерия. Искам нейното потомство да знае, да помни и да не не помни олтарите на нашето изгубено време “. Трите елементи „ Провалът на Живков “, „ Разбити илюзии “ и „ Несбъднати очаквания “ включват освен изповедите на Тодор Живков, Георги Атанасов, Георги Милушев, Борис Джибров, Евгения Живкова и Георги Йорданов, показват освен интервютата с Желю Желев, Петър Стоянов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, Бойко Борисов, Благовест Сендов и Константин Косев, само че и с най-ярките представители на артистичния, художествени и интелектуалния хайлайф на България. Сред тях са Светлин Русев, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Вежди Рашидов, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Христо Мутафчиев, Васил Найденов, Мариус Куркински, Теди Москов и др. 

Всеки креативен труд има още по-големи учредения за възторженостти, когато съдържа нещо, което се прави за първи път. Без рекламация за пълнота, ще посоча, че измежду новите моменти в надградения величествен том, или казано на компютърен език - ъпгрейдваната книга „ Рани от власт “ за първи път на едно място са събрани изявленията с всички демократично определени български президенти. Любопитното е, че изявлението с Румен Радев е взето единствено ден откакто той е сключил публично брак с Десислава Радева и към момента е в кандидат-президентска акция. Тук може да се прочете и единственото изявление с Делян Пеевски, взето от Валерия Велева по време на няколкото часа, в които той е ръководител на ДАНС – същински връх за най-кратко време за заемана основна служба в държавното ин ръководство.

На читателите са препоръчани също последното изявление с Корнелия Нинова преди прокуждането й от нейните съпартийци, както и с Костадин Костадинов, на който съвсем в прав текст авторката споделя, че е деспот. 

Генералното обръщение на книгата на Валерия Велева „ Рани от власт “ е, че политиците са виновни за опустошителното разделяне и опълчване на нашата нация, за крайните антагонизми в обществото ни. Дезинтеграцията от край време е отличителна линия на нашата народопсихология. А в този момент тя е подсилена до прекаленост и с помощта на калпавото политическо ръководство (с дребни изключения) и вследствие на цялостното опростачване на обществото, сериозна виновност за което носят и хората, облечени с власт, и не на последно място – вследствие на езика на омразата, безогледното ругание и поголовното хейтърство.

Учебник за публицисти ли е книгата „ Рани от власт “?

Несъмнено – да, само че тя е и нещо доста повече от това. Книгата е образец за съзнателно и поредно изпълнявана професионална задача в продължение на десетки години. Не единствено студенти по публицистика, начинаещи дописници и уеб сътрудници могат да се поучат от този труд.

В него като в огледало се отразяват най-хубавите креативен и публицистични техники на Валерия Велева. Тя чудесно следва задачата си, така знае какво да изиска и по какъв начин да го получи от всеки собствен събеседник, от всеки воин на нейните изявленията. Най-често тези диалози се организират в „ драматургична “ среда. Валерия нееднократно ми е споделяла, че има тактика за мястото и за атмосферата на водения диалог, тъй като съответните условия, пространството и даже интериорът „ придават по-голяма компактност на изявлението “. Ако за други публицисти компетентността и дълбочината на въпросите, които задават неведнъж са най-големия им проблем, то за авторката на тази книга те са просто базова гаранция за сполучливата диалогова връзка. 

По обясними аргументи тук не мога да изброя всички ефикасни техники, с които си служи Валерия Велева, само че някои от тях ми припомнят на похватите на нейните международно приети сътрудници Опра Уинфри и Ориана Фалачи. Няма да пропусна обаче едно от най-големите преимущества на стила на Валерия Велева – тя е безкрайно директна със своя събеседник, не му икономисва нищо и е подготвена да отиде до край, с цел да разбере истината, колкото и да е неуместна за съответния политик. 

Творческият и публицистичният боеприпас на Валерия е по този начин конструиран и селектиран, че да й разреши оптимално правилно да отразява политическите хрумвания, позиции и отзиви на интервюираните от нея властимащи. Едно от най-големите й достолепия е остротата на въпросите, които тя задава на политическите водачи.

По нейните думи, измежду най-разгорещените й диалози, изобилстващи от бодливи питания са интервютата й с Иван Костов и с Бойко Борисов. Въпреки това и двамата сами са изявявали предпочитание и са я търсели, с цел да споделят таман с нея мнението си в изключително значими и трагични обществени моменти и исблъсъци - когато са на власт или в съпротива.

Валерия е ослепителен и справедлив летописец на прехода. Книгите и изявленията й са самобитна емпирична историография, политология и културология. В нейните изявленията отсъства всякаква превзетост, сълзливост, сантиментално кокетство и кокетничеща романтика, дефекти, от които боледуват значително представителки на днешното репортерско и журналистическо потомство.

Валерия Велева е на равнището на политика, с който беседва - нямам поради само интелектуалното равнище, а равнището на информационния статус и професионалните стандарти. Това „ равнене “ я отличава от доста други публицисти, които, когато вършат изявленията изпадат в очевидно или прикрито раболепничене, ненужна безцеремонност или пък намерено подмазване. Огромен неин професионален принос е стилът и стремежът й към равнопоставеност сред журналиста и политика. 

Сред приносите към журналистическите похвати ще откроя още един, който постоянно е подценяван от медиите и журналистите: разкриването на значими елементи от така наречен „ политически начин на живот “. Моя теза – креативна и научна, е че имиджът и стилът на политиците от ден на ден ще играят роля като решаващи фактори за техния сполучлив престой във властта, за по-голямата доверителност в общуването сред управници и електорат, за по-реалистичната и транспарантна известност на водачите. Валерия Велева, въпреки и внимателно, не пропуща да включи начин на живот фрагменти в своите изявленията – да засегне родови и фамилни особености, културни и естетически ползи и желания, дрескод и човешки привички. 

В предварителния ми диалог с авторката на тази неповторима книга я попитах коя е огромната неточност през този 35-годишен преход – чудноват, неуместен и паранормален, а тя непринудено ми отговори: „ Сбъркахме в тези трийсет и пет години. Сбъркахме, тъй като самите политици се мразеха от дъното на душата си. Партиите им се превръщаха в глутници, озлобени и овълчени една против друга. Цялата тази ненавист, когато щедро се лееше от тв приемника, потече по кръвоносните вени на обществото. Ругатни и наплевателства в Народното събрание. Омраза и надменност в телевизионните студия. Хората ги гледат в утринните блокове, а по-късно и във вечерните вести, и се зареждат с ненавист. Разултатът? Това, което през днешния ден виждаме - експанзия в учебно заведение, експанзия на улицата, експанзия в фамилията, експанзия сред мъже и дами. Защото никой от политиците до момента не сподели „ Всички сме дружно! “.

Според Валерия Велева, единственият политически водач в интервала на прехода, който е надмогнал тяснопартийните ползи и тежнения и се е отказал от властта в името на страната и народа си е Николай Добрев, който обаче заплати за това с преждевременната  си гибел от подло заболяване. 

Прочетете книгата на Валерия Велева „ Рани от власт “! Тя ще ви обогати неимоверно, тъй като слага съвършената диагноза и подсказва здравословната терапия – на политическата класа, на обществото и народа ни. Тази книга ще ви донесе успокоение в нашенската бутафория, както нагледно се е изразил Кеворк Кеворкян в предговора си към нея, само че тя също по този начин ще ви инжектира с мъдрост и храброст, и – дръзвам да се надявам – с повече яд и неотстъпчивост към подправените политически водачи и към лицемерните им модели на властване. „ Рани от власт “ на Валерия Велева е освен ослепителен публицистичен ултиматум, само че и обективна присъда над отговорните за проваления ни преход.

_______

* Велева, Валерия. Рани от власт. 50 знакови изявленията с политици и интелектуалци. ИК „ Когнито “ / Издателство „ Захарий Стоянов “. София, 2025, 664 с.